Трудно е да се изведе по-важното от най-важното, което в случая са основните права, затова решавам да започна с едно право, което е свързано с моята професия и може би с причината, поради която се намирате на тази страница. Става въпрос за правото на защита или в какво се изразява работата на адвоката и в какви ситуации имате нужда от такъв. Съгласно Конституцията на Република България /чл. 56/ „…всеки български гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.“ Това право се свързва най- вече с наказателния процес и ролята на обвиняемия в него. Той може да избере и упълномощи защитник, като има условия кой може/не може да бъде такъв. Най-често това са именно адвокатите. Тяхната функция не бива да се ограничава само до тази им роля. Упражняването на адвокатската професия включва:
– устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото;
– изготвяне на всякакви книжа – молби, тъжби, заявления, жалби и други,свързани с възложената от клиента работа; 
– представителство и защита на правата и законните интереси на клиентите пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
       Ако трябва да дам примери, бих казала, че имате нужда от адвокат не само когато сте пред развод, а и преди сключването на брак; не само когато следва да делите имоти от наследство, а и при закупуването на такива; не само когато като търговец сте изпаднали в несъстоятелност, а и при учредяване на дружеството си и така нататък.
    В резултат на практиката си съм останала с впечатление, че когато някое право бива ограничено (например при лишените от свобода), тогава човек става по-мнителен и започва да се интересува от другите си такива. Някак приемаме правата си за даденост, а би следвало да ги познаваме и упражняваме преди да ни бъдат засегнати. Имайки предвид горното, се надявам да бъде изоставено схващането, че нужда от адвокат имат основно лицата, които са нарушили закона и това е последната им опция. Препоръчвам модела, при който обаждането на, било то, адвокат, психолог или друг вид специалист не е крайна стъпка, а точно обратното – първа, във всеки момент когато има съмнения или въпросителни.

Източници: Закон за адвокатурата, КРБ.