Според статистиката, всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие, а всеки трети човек е ставал свидетел или познава някой, пострадал от насилие в дома си. Не във всеки случай обаче, жертвата е жена. Децата, дори само ако са свидетели, се определят като жертви на психическо и емоционално насилие. В не малко казуси, ролята на жертва е заемана от мъжа.
Въпросът е деликатен, защото домашното насилие и този вид проблеми стават в рамките на семейството. Жертвата, в името на запазването му, не прибягва до защита, а изтърпява с мисълта, че това е последния път, че ситуацията е временна, че ще настъпи промяна и така нататък. Все надежди опиращи се, според нея, на компромис по отношение на извършеното. Жертвите полагат усилия да прикрият насилието, което впоследствие може да се отрази отрицателно, защото ще бъде по-трудно доказуемо. В интернет има достатъчно информация и статии относно психологическата страна на проблема и съвети за справяне със ситуацията, затова ще се фокусирам над правните въпроси.
Определението, което дава Закона за защита от домашно насилие е следното:
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Повече за това определение можете да прочетете тук.
Насилието може да бъде извършено от:
– съпруг или бивш съпруг;
– лице, с което се намирате или сте преди сте били във фактическо съпружеско съжителство (тоест живеете заедно, но нямате сключен граждански брак);
– лице, от което имате дете;
– възходящ роднина (майка, баща, баба, дядо);
– низходящ роднина (деца, внуци);
– лице, с което се намирате в родство по съребрена линия до четвърта степен включително (например леля, племенник, първи братовчед);
– настоящи или бивши роднини по сватовство;
– настойник, попечител или приемен родител;
– възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
– лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
Какво да предприемете, ако се припознавате в даденото определение за жертва?
Всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие. При наличието им, първо се обърнете към такъв.
Има програми за превенция и защита от домашно насилие и програми, които осигуряват помощ на пострадали лица, така че може да се включите в някоя от тях.
Можете да подадете молба до районното управление на МВР за налагане на спешни мерки за закрила или молба направо до районния съд по постоянния или настоящия Ви адрес за издаване на заповед за налагане на защитни мерки.
Като доказателство в това производство е въведена възможност акта на насилие да бъде установяван чрез декларация на пострадалото лице за извършеното спрямо него посегателство, защото доказването е по-трудно, когато насилието е било прикривано във времето. Фактите, които ще посочите в декларацията се считат за достоверни, а в тежест на извършителя е да докаже, че тези обстоятелства не отговарят на истината. За да бъде годно доказателство обаче, декларацията трябва да отговоря на определени изисквания на закона. В същата е необходимо да се посочи датата и мястото на извършването на акта на домашно насилие, конкретните обстоятелства, причините и последиците, настъпили в резултат на домашното насилие.
Самите мерки, които може да наложи съда са:
– задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
– отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
– забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
– временно определяне местоживеенето на детето (ако има такова) при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
– задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
– насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
Във всички случаи съдът с решението налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.
При уважаване на молбата, съдът издава заповед, с която може да бъде наложена повече от една мярка. Тя подлежи на незабавно изпълнение, като полицията следи за това. При неизпълнение полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Разходи
При подаване на молба до съда не се заплаща държавна такса. При издаване на заповед от съда, разноските по делото ще бъдат възложени на извършителя, но имайте предвид, че при отказ или отмяна на заповедта ще трябва Вие да ги заплатите. За процесуално представителство, защита и съдействие от адвокат в производства по Закона за защита от домашно насилие минималното възнаграждение е 400 лв. Адвокатския хонорар, който сте заплатили също ще бъде присъден в тежест на извършителя на домашно насилие и Вие ще си го получите обратно.
Срокове
Важно е да знаете, че молбата трябва да се подаде в срок до един месец от акта на домашно насилие. Съдът ще насрочи съдебно заседание в срок до един месец. Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без да ви призовава ще издаде заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. Мерките, които ще наложи съда ако уважи молбата, ще са за срок определен от него между 3 и 18 месеца.
Източници: Закон за защита от домашно насилие