Коронавирусът оказва влияние освен на здравето, икономиката и всичко останало, за което става дума последните дни, също и на правните отношения, по-точно – на търговските такива. При търговските сделки (тези сключени от търговец, които са свързани с упражняваното от него занятие, както и посочените в чл. 1, ал. 1 от Търговския закон независимо от качеството на лицата, които ги извършват) е уреден случай, при който длъжникът по такава сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. 

Непреодолимата сила или още „force majeure“ (форсмажор), е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
 
Непредвидено означава договарящите да не са могли и да не са били длъжни да го предвидят. Смятам че дори експертите в съответните области не са могли да го предвидят, тъй като, ако беше така, може би щяхме да разполагаме с лекарство и/или ваксина и нямаше да се стигне до обявената вече ситуация на пандемия.
 
Именно заради липсата на превантивни мерки, както и на лекарство можем да потвърдим, че вирусът е и също така непредотвратимо събитие.
 
Извънредността е налице когато събитието е с параметри извън установените, с характеристики като изключително/особено. В редица страни, където заразата е вече разпространена, включително и в България, е обявена именно извънредна ситуация.
 
На последно място в определението стои въпроса за момента на възникването на събитието, съответно сключването на договора. Последният следва да е сключен след възникването на ситуацията с Covid-19. Следва логичния въпрос – „Кога е възникнал“?. В световен мащаб, вероятно може да се твърди, че това е датата, на която беше официално обявена информацията от Китай – 20.01.2020г. За останалите страни, от момента на установяване на първия случай или пък от обявяване на извънредна ситуация от страна на властите. Това е момент, който подлежи на оспорване и следва да се прецени за всеки отделен случай.

Коронавирусът представлява форсмажорно обстоятелство, при наличието на което длъжникът по една търговска сделка не носи отговорност, ако не може да изпълни поетите задължения, заради причини, дължащите се на това обстоятелство. 
 
Какво следва да се направи като конкретни стъпки?
 
В случай, че се намирате в гореописаната ситуация, то в подходящ срок следва да уведомите писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди. Тъй като длъжникът не е виновен за форсмажорните обстоятелства, той не отговаря с предвидените неустойки, лихви, отговорност за пропуснати ползи и претърпени вреди. Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира, тоест не текат срокове. Тук има значение времето за което ще бъде „овладяна“ ситуацията. Ако е в кратки срокове, то може отношенията по сделката да продължат при първоначалните условия. Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора, като това право има и длъжникът.
 
Прогнозите са, че пикът предстои едва през м. Септември. Затова е желателно да се консултирате с адвокат за възможността да се позовете на непреодолима сила, защото всеки случай е индивидуален и изисква конкретна преценка.

Източници: Търговски закон