В настоящата статия ще разясня 3 понятия, които са силно дискутирани в последните седмици – Служебно правителство , Велико народно събрание и Конституция.
Кога би се стигнало до служебно правителство?
Ако Министерският съвет подаде оставка и парламентарно представените партии не успеят да съставят ново правителство, както се случваше при последните служебни правителства в България, президентът разпуска Народното събрание, насрочва нови парламентарни избори и назначава служебно правителство. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание. Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.
Народното събрание се избира от народа, докато служебното се избира и назначава от президента. Служебното правителство се различава и по това че има временен характер. То съществува до провеждането на нови избори за Народно събрание и избиране на ново правителство от новоизбрания парламент.
KC e oтcъдил, чe „Cлyжeбнoтo пpaвитeлcтвo в paмĸитe нa тaзи oбщa ĸoмпeтeнтнocт, пpeдocтaвeнa нa MC, e oпpaвoмoщeнo дa peшaвa тeĸyщитe въпpocи нa вътpeшнaтa и външнaтa пoлитиĸa”. Kaĸтo и чe: Cлyжeбнoтo пpaвитeлcтвo пo пpинцип „имa вcичĸи пpaвoмoщия, ĸoитo в глaвa пeтa oт Koнcтитyциятa ce пpeдocтaвят нa Mинистерски Cъвет”. Тоест служебното правителство изпълнява същите функции, които изпълнява Министерският съвет, с основна задача да подготви и проведе парламентарните избори. Разбира се, наред с това то може да взема политически решения с важни и дългосрочни за страната последици. Докато то функционира, няма парламент, който да осъществява контрол както при обикновено правителство.
Bpeмeннoтo пpaвитeлcтвo oбaчe нямa пpaвo нa зaĸoнoдaтeлнa инициaтивa, но имa пpaвo дa пpaви пpoмeни в пoдзaĸoнoвитe нopмaтивни aĸтoвe и дa издaвa нoви – нeщo, ĸoeтo e типичнa фyнĸция нa вcяĸo пpaвитeлcтвo. Като други ограничения следва да изброим че служебното правителство не може да сключва международни договори и договори за държавен заем, тъй като за това е нужно съгласие от парламента.
Досега България е имала 5 служебни правителства.
На второ място, нека да споделя малко информация за Великото народно събрание.
Великото народно събрание се състои от 400 народни представители, за разлика от обикновеното, което както знаете е с 240 депутата. Целта е при ВНС да се постигне по-широко представителство, заради важността на решенията, които то приема.
Неговото свикване и правомощия се съдържат в Конституцията на Република България.
Великото народно събрание има няколко правомощия, посочени в чл. 158 от Конституцията, като например:
– приема нова Конституция;
– решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;
– решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;
– други.
Формата на държавно управление е начинът на структуриране и интегриране на висшите държавни органи, осъществявано чрез определени отношения спрямо тях и между тях. Видове държавно управление са например – република, монархия, президенстка република и др.
Под държавно устройство или политическа система на дадена държава се разбира съвкупността от принципи и институции, на чиято основа функционира държавата, като например демокрация, тоталитаризъм и тм.
България е парламентарна република с местно самоуправление и с ясно изразено разделение на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Страната се управлява според върховният закон – Конституцията, приета през 1991 година, и законите на страната, а политическият живот се основава на принципа на политическия плурализъм.
Да се върнем на ВНС.
Народното събрание решава да се произведат избори за Велико народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители.
Президентът насрочва избори за Велико народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание.
С произвеждането на избори за Велико народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват, тоест се разпуска.
Великото народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни.
Великото народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано.
Правомощията на Великото народно събрание се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът насрочва избори по реда, определен със закон.
Силно вероятно е да станем свидетели на процес по приемане на нова конституция или промени в настоящата. Ето малко полезна информация във връзка с основния ни закон.
Конституция
България е имала общо 4 конституции, включително настоящата.
„Конституция на Българското княжество“ от 16 април 1879 г. е първата българска конституция познава най-вече като търновската конституция. Характерът ѝ е либерален за времето си. Посредством няколко изменения е засилена монархическата власт.
След това е приета Димитровска конституция през 1947 г. и действа до 1971 г.
На следващо място е Социалистическа (или Живкова) конституция, приета през 1971 г.
Настоящата Конституцията на Република България е от 1991. Това е основният закон на страната. Приета е на 12 юли 1991 г. от VII Велико народно събрание.
Според нея България е парламентарна република. Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания. Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото – политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя най-важните институции в държавата: Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебната система и органите на местното самоуправление. В нея са посочени принципите на демократичната избирателна система – общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост – частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавният герб и печат, химнът, знамето и столицата на Република България.
Основните права и задължения на гражданите са поместени в глава 2 на Конституцията и съветвам всеки от вас да се запознае с тях.
Източници:
Конституция на РБ
https://bg.wikipedia.org/
https://defakto.bg/